Медицинската сестра Валя Червеняшка с покъртителен спомен за либийския кошмар
Валя Червеняшка е една от петте медицински сестри, преживели кошмара на мъченията в Либия. И до през днешния ден още помни ударите, нанесени върху тялото и от офицерите от либийските служби. Целта на бруталните инквизиции е да се изкопчат признания, че е взела участие заразяването на стотици деца със СПИН. И до момента в който физическите рани са изчезнали с времето, споменът за либийския призрачен сън в никакъв случай не напуща мозъка и. Валя застава пред камерата ни дни преди 15-тата годишнина от спасението си. Спасение, за което заплаща висока цена.
Червеняшка пътува до Либия два пъти – един път през 80-те години и повторно – през- 1998-ма година.
" На първия гурбет през декември пътувах. Тръгваме с якета, студено, сняг, слизане там на летището в Триполи, където слушам " Аллаааах акбар ", доста злокобно ми се стори това нещо. До последно не можех да привикна с тоя тон и с тия техни проповеди. Едни палми - топло, топло. Майките бяха доста признателни, кланяха ни се, благодаряха ни, че се грижим за децата им и ги гледаме като са заболели ", спомня си тя в предаването " Офанзива " по Нова нюз.
Ето какво си спомня за деня, в който я арестуват:
" Аз бях през целия ден на работа, на края на работния ден ни споделиха да слезем долу в " идарата ", това е ръководството, счетоводството, не мога да кажа тъкмо, да ни върнат паспортите. Ние влизаме вътре и те заключват вратата. След малко един по един ни изкарват - там на стълбите. Тръгвам аз по стълбите и някъде на площадката щрак, хващат ме двама, връзват ми ръцете, поставят ми една превръзка и по-късно ме водят някъде, качвам се в рейс, в нещо. Много злокобно беше, но доста ", споделя Червеняшка.
След това цяла нощ пътуват, само че с превръзките на очите, вързани, не дават да се приказва, не дават нищо.
На въпрос по кое време в действителност е схванала какво е обвиняването, което Ви повдигат, те в действителност са няколко обвинявания, само че главното е заразяване със СПИН на над 400 деца тя споделя, че е това се случва на първото дело.
" По време на разпитите беше доста грубо. Ток, кучета, връзват ти ръцете и краката и висиш с главата надолу и по ходилата те бият. Това беше доста грубо ", споделя Червеняшка.
След трите месеца по тези сектори, ги събират в централния затвор на Триполи. Тогава си мислят: " Край! Тука ни убиват! Това е последно "!
Макар и да е сложена в ужасяваща среда, професионалният инстинкт на Валя не я изоставя.
Валя и до през днешния ден помни същинската Голгота през която минава преди още веднъж да стъпи на родна земя. Път, който би бил неосъществим без помощта на Сесилия Саркози и Бенита Фереро-Валднер.
Медицинската сестра разказва живота си зад решетките в книга. В момента подговя и втора, която би трябвало да излезе към годишнината от заветната независимост.
През призмата на времето Валя Червеняшка извежда доста заключения, които желае да показа с хората.
" Да внимават доста, защото в несъответствуващия миг на несъответствуващото място никой не знае какво може да му се случи. Всеки да бъде себе си. Комунизмът свърши. Никой да не чака нищо от другите, сам да си се оправя. Здраво да стъпи на Земята и самичък да се оправя. Няма потребност да мрънкат, да се оплакват – това е ", прикани Червеняшка.
Червеняшка пътува до Либия два пъти – един път през 80-те години и повторно – през- 1998-ма година.
" На първия гурбет през декември пътувах. Тръгваме с якета, студено, сняг, слизане там на летището в Триполи, където слушам " Аллаааах акбар ", доста злокобно ми се стори това нещо. До последно не можех да привикна с тоя тон и с тия техни проповеди. Едни палми - топло, топло. Майките бяха доста признателни, кланяха ни се, благодаряха ни, че се грижим за децата им и ги гледаме като са заболели ", спомня си тя в предаването " Офанзива " по Нова нюз.
Ето какво си спомня за деня, в който я арестуват:
" Аз бях през целия ден на работа, на края на работния ден ни споделиха да слезем долу в " идарата ", това е ръководството, счетоводството, не мога да кажа тъкмо, да ни върнат паспортите. Ние влизаме вътре и те заключват вратата. След малко един по един ни изкарват - там на стълбите. Тръгвам аз по стълбите и някъде на площадката щрак, хващат ме двама, връзват ми ръцете, поставят ми една превръзка и по-късно ме водят някъде, качвам се в рейс, в нещо. Много злокобно беше, но доста ", споделя Червеняшка.
След това цяла нощ пътуват, само че с превръзките на очите, вързани, не дават да се приказва, не дават нищо.
На въпрос по кое време в действителност е схванала какво е обвиняването, което Ви повдигат, те в действителност са няколко обвинявания, само че главното е заразяване със СПИН на над 400 деца тя споделя, че е това се случва на първото дело.
" По време на разпитите беше доста грубо. Ток, кучета, връзват ти ръцете и краката и висиш с главата надолу и по ходилата те бият. Това беше доста грубо ", споделя Червеняшка.
След трите месеца по тези сектори, ги събират в централния затвор на Триполи. Тогава си мислят: " Край! Тука ни убиват! Това е последно "!
Макар и да е сложена в ужасяваща среда, професионалният инстинкт на Валя не я изоставя.
Валя и до през днешния ден помни същинската Голгота през която минава преди още веднъж да стъпи на родна земя. Път, който би бил неосъществим без помощта на Сесилия Саркози и Бенита Фереро-Валднер.
Медицинската сестра разказва живота си зад решетките в книга. В момента подговя и втора, която би трябвало да излезе към годишнината от заветната независимост.
През призмата на времето Валя Червеняшка извежда доста заключения, които желае да показа с хората.
" Да внимават доста, защото в несъответствуващия миг на несъответствуващото място никой не знае какво може да му се случи. Всеки да бъде себе си. Комунизмът свърши. Никой да не чака нищо от другите, сам да си се оправя. Здраво да стъпи на Земята и самичък да се оправя. Няма потребност да мрънкат, да се оплакват – това е ", прикани Червеняшка.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ